Home » До райската планета и назад by Любен Дилов
До райската планета и назад Любен Дилов

До райската планета и назад

Любен Дилов

Published
ISBN :
Paperback
Enter the sum

 About the Book 

Има такава книга. В нея се разказва за същите герои, които ще срещнете тук. Дори авторът й е същият, което за него е особено важно.Говори се, че за да станело едно произведение хубаво, писателят трябвало да обича своите герои. Авторът ни Нуми и НикиMoreИма такава книга. В нея се разказва за същите герои, които ще срещнете тук. Дори авторът й е същият, което за него е особено важно.Говори се, че за да станело едно произведение хубаво, писателят трябвало да обича своите герои. Авторът ни Нуми и Ники уж също обичаше героите си, а взе, че ги изостави в първата си книга насред път. По-точно, насред космоса. Вярно, те не бяха захвърлени ей тъй, на произвола на съдбата, намираха се на топло и защитено място и все пак не заслужаваха такава участ, защото са добри деца. Макар и малко странни.Но какво толкова им е странното — деца като деца! Нуми бе дошла на Земята от планетата Пира и е естествено да се стори на земните читатели малко странна. Ако пиранските читатели прочетат тази книга, на тях пък Ники Лудото ще се стори странен, защото той си е едно съвсем земно момче.Двамата тръгнаха заедно из космоса да търсят други цивилизации и въпреки че се случиха доста недоразумения помежду им, успяха да станат приятели. А то говори добре за нашите герои. Защото много хора никак не могат да простят на ония, които се различават от тях. Нуми и Ники сами се убедиха в това, когато попаднаха на една планета, където на хората, които се струваха на другите странни, направо им отрязваха главите, та двамата едва успяха да се спасят.Освен тях, книгата, която държите сега в ръцете си, има и трети герой, но той е невидим. От него се напипва само едно мъничко копче под кожата зад лявото ухо ма Нуми.Момичето от Пира било дете-експеримент. Пиранските учени вградили в главата му втори, изкуствен мозък. Той беше пълен с науките на цивилизацията Пира, а веднага запомняше и всички нови знания. Така, щом Нуми натиснеше копчето му и го запиташе наум за каквото и да било, изкуственият мозък веднага й отговаряше. Учените искали да проверят дали биха могли по този начин да спестят на децата ходенето на училище. На Нуми обаче й омръзнало да бъде експеримент и тя избягала от Пира при първия сгоден случай.Може би не е възпитателно, но авторът е склонен да й прости. И на Земята мнозина читатели знаят колко досадно е да не си обикновено дете, а да посещаваш разните там експериментални училища и школи.Наистина понякога този мозък й е доста полезен. Особено с едно качество, което учените не предвидили. Като го свързали с естествения й мозък, той така го засилил, че Нуми станала способна да отгатва мислите на другите хора. Пък и не само на тях. Тя можеше да улавя всичка чужди мозъчни излъчвания. А Ники Лудото редовно си патеше, защото в главата му често се раждат и мисли, които съвсем не са за пред хората.Какво още е необходимо да се каже на ония, които не са чели първата книга? Ах, да! Ники често имитираше своя прадядо, който раздаваше своите съвети по такъв начин: „В своя дълъг и не лек живот аз съм се убедил, че когато е студено, човек трябва да се облича по-топличко“. То, май, и така си е смешно, но в устата на Ники звучеше двойно по-комично, когато той кажеше с гласа на прадядо си: „В своя дълъг и не лек живот, Нуми, аз съм се убедил, че не бива да газиш бос из космоса, щото може да настъпиш някоя звезда и да се опариш“. И само вторият мозък на Нуми отказваше да проумее как е възможно едно четиринадесетгодишно момче да има дълъг и нелек живот. Защото дори и на планетата Пира изкуствените мозъци не притежават чувство за хумор.Ето че казахме по нещичко за тримата герои, колкото да добиете малка представа за тях! Но има и четвърти. Ще трябва обаче сами да си го представите, защото и авторът знае за него толкова, колкото е научил от Нуми. А пък той често мени вида си. Понякога прилича на гигантска тиква или мандарина, понякога на круша, друг път на жълта презряла краставица. Този космически зеленчук, както го нарече Ники Лудото в първата книга, носи поетичното име МАЛОГАЛОТАЛОТИМ.Не ви ли звучи поетично? Така е на пирански език, затова. На земните езици то означава „Спасител на живота“. И този спасител на живота е извънредно загадъчно същество. Дори не е сигурно дали е същество, или биологическа машина, но двете деца достатъчно спориха по този въпрос, та не е нужно тук отново да подхващаме препирнята им.— На планетата Пира — разказва ни Нуми — съществува една интересна и за земните жители легенда. Някаква неизвестна, но много древна и могъща цивилизация, която може вече да е и изчезнала, създала тези същества-машини и ги пратила на стража около ония слънца, на чиито планети имало живот. Защото във Вселената той е нещо изключително рядко и ценно. Тези малогалоталотими забелязали преди десетки хиляди години, че на Земята предстоели страшни земетресения и наводнения, които заплашвали да погубят всичко на нея. Спуснали се те, взели големи групи хора от различните й краища и ги разселили по други планети. Такова едно племе, водено от някой си Девкалион и жена му Пира, станало родоначалник и на цивилизацията Пира.Но нали това било само легенда, как тогава едно измислено същество ще приеме в своята утроба действителните Нуми от Пира и Ники от Земята?Работата е там, че малката пиранка силно вярвала в хубавите приказки. По време на катастрофата с космическия кораб, в който се намирала и тя с баща си, Нуми се обърнала за помощ към малогалоталотимите. И ето че един от тези стражи на живота уловил телепатичния зов, излъчен от обединените два мозъка на момичето. Той спасил пътниците, а после, кой знае защо, позволил на момичето и да избяга с него. По негово желание го довел чак на Земята да се убеди, че тя все пак не е загинала, както се разправяло в легендата. Иначе това му било забранено, защото е вмешателство в живота на различните цивилизации. Нуми предполага, че просто се е зарадвал до срещне най-после едно същество, което истински вярва в него, а умее и мъничко да го разбира. Ники Лудото обаче предполага друго. Сигурно е повреден, каза той веднъж на Нуми, щом се е повел така по твоите два акъла! Разбира се, тогава той беше нещо ядосан, пък и обичаше да се заяжда. То кое ли земно момче не обича да се заяжда с момичетата! Виж, на Пира не знаем как е. Но ако пиранци наистина произхождат от Земята, едва ли момчетата ще са много по-различни, колкото и цивилизацията им да е по-напреднала от нашата.Иначе двамата нямаха оплаквания от Мало — така те наричаха за по-кратко своя малогалоталотим. Той не само ги разхождаше из космоса с фантастична бързина, защото умееше да се гмурка под пространството. Той ги и хранеше, макар и по един малко неапетитен за земните навици начин. На децата им се щеше и още им се ще да му се отплатят, а не знаят с какво. Те дори не могат и да го запитат, защото не умеят да разговарят с него, както разговарят хората помежду си. Според Нуми той бил толкова умно и добро същество, че ние ще трябва още стотици векове да се учим, докато почнем като него да виждаме и познаваме Вселената. А ние сме принудени да й вярваме, защото, благодарение на необикновените си способности, тя единствена може да размени мислено няколко думи с Мало.Такива са четиримата главни герои, с които ви предстои да се срещнете тук. Историята сигурно ще ви се стори доста невероятна, но за това не авторът е виновен. Почне ли една история от самото начало с някое невероятно събитие, така си върви до края. И с нищо не можеш да я направиш по-вероятна, защото тези истории притежават и невероятен инат.